Не съм Елена, нито Магдалена.
Не съм и дявол с ангелска душа.
Жена съм аз, съвсем обикновена,
по пътя крачеща... към Любовта.
Дали ще стигна Храмът ù, не зная,
че друмът е осеян със бодли.
И спъвам се, и падам, но нехая.
Целта си заслужава да боли.
И само там, във светлина обляна,
духът ми ще намери своя мир.
Ще бъда истинската, не презряна
Жена-богиня не, а син сапфир. ...