Не съм родена роб, не мога да привикна
пред гордостта ми някой прост да сложил е греда,
лицето ми да е червено от плесница,
без род и въздух да са моите деца.
След века пет под турски ятагани
остана кръстът, писани слова.
И вярата - едничка тя спасява,
когато ти нахлузят примка на врата.
Земята, разорана с двата вола -
за хляб и гроб е винаги една...
А черните, продадени душици
под бурена ще си останат кал. ...