"Дано и ти не си сама като мене..."
из писмото на една приятелка
Не съм сама, не съм сама!
Аз винаги съм насаме със себе си.
В измислената, призрачна тъма
от две душù еднакво обсебена,
на себе си - приятел, майка, враг,
мъдрец, гадател, смисъл и утеха,
стъпалото на бащиния праг.
На себе си - удобна като дреха,
с която сме облечени за път -
незнаен, непонятен, непредвиден. ...