Не съм се вричал никога наистина! Не зная как дори съм оцелял сред собствената си неискреност... От щастие не бях се разкрещял!
Ако въобще са нужни обяснения... Не изнасилвах ли - не чувствах! Като сатир разгулен - без стеснение сам своя свят избогохулствах.
Животът ми бе Стълба, но към Ада, разврат за всички сетива... Безличност, вплетена в тирада, на празен лък бях тетива.
Егоистичната ми разюзданост бе всичко! Другото бе суета... ...................................................... Не знам с какво е оправдано, че днес те имам за жена...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Много хубав стих!
Поздрави!