Чуй гласа ми, вятърът го изтъни,
глух е като тътен отшумял...
затворена във четири стени,
стихът ми се изгуби занемял...
Не съм създадена да бъда песен,
изпята сред домашния уют.
Свободна съм и дива като есен,
от любовта изпитвам само смут.
Махни от пръста ми венчалната халка,
не ме моли по залез слънце,
да бъда вечно твоята жена,
в саксия посята като зрънце. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up