Ни най-малко съм те искала
и дори сега не те желая.
Но защо чувствам се подтисната,
помисля ли, че трябва да приема края?
И не, недей ми казва, че няма край...
Има и още как...
Това и ти, и аз го знаем -
видим ли се, няма да има ПАК.
Бясна съм! Защото аз не съм те искала...
А да бягам вече - не бих могла...
Така да живея не бих и помислила,
но ето - все някак ще трябва да спра!