В очите ти открих едно тъжно човече,
което подари ми неудобни обувки
и ме кара с тях на крака тебе да диря, обаче
вярваш ли, че гюлето може да е мехурче
и в него да събера пиянството на душата.
Нищо. За теб и без това бях костюм на палячо
и камъче, обърнало в прегърбена посока живота.
А помниш ли, че познах в усмивките ти угаснал огън,
огънал гръбнака ми до безобразна нула
и показа, че не всяка река пълни океана
и заключва болката ми в пясъчните му кули.
Но пък нали съм костюм с перманентно щастливо лице ...