Не те чета.
Затворена си книга.
На аутодафета горя те.
И ми стига.
Не виждам.
Но дали съм сляпа?
Разпръсквам пепелта от теб.
В листата.
Не те чета.
Корицата е черна.
А страниците са оловно тежки.
От измама.
Не съм била -
не вярната читателка изглежда.
Оставям те във ласки.
От забрава.
© Преследваща северния вятър All rights reserved.
Браво!