Не те измести никой от сърцето ми,
В него ти винаги гориш,
Срещаш се вечно в стиховете ми,
Душата таи надежди да се върнеш ти.
Не гледа небето никой с мене,
А лятото лети си и лети,
Но вечна зима е в душата ми,
Не те виждам за миг дори.
Минава година след година,
Сменя се сезон след сезон,
Живота тече си със същата сила,
Не ми дава грам покой.
С останалия въздух ме обгръщаш,
А кръвта ми цялата кипи,
Не те измести никой от сърцето ми,
В което вечно ще си ти.
© Десислава Иванова All rights reserved.