(На момичето от влака, което някога тежко хлътна по мен)
Аз съм самотна капка в синьото море.
Която ще остане сама докато умре.
Няма да ме видиш пак, обещавам.
Аз два пъти не се явявам.
Като дух на покойник пред човек.
Аз сам кова своя ковчег.
Не ми трябва нито обич, нито ти.
Сърцето ми тихо в огъня гори.
Докато душата ми кротко спи.
И дано някога животът ми прости.
Дано някога остави ме вината. ...