... Дъждът изгаря бавно
в пламъците на мистерия една.
Капките превръщат се
във въглените на страстта,
ледът под тях пропуква се,
усещам топлина...
Едно парче откъсва се
и обвито в копринена мъгла,
понася се нагоре и стига до върха.
Понечих да го стигна, ала не успях...
Примирих се и си тръгнах...
чувствата си с болка аз приспах ...