Не ти ли казаха...
Не ти ли шепнеше, кажи, земята
на всяко място, през което минеш,
каква съм аз - фатална непозната,
която себе си не разгада с години...
Не ти ли каза камъкът, че като него
кораво е сърцето ми, дори да плаче,
и честно казано, от чуждо его
съвсем се вкамени. И се затлачи.
А вулканичното бумтене чу ли,
"Това е тя - изригва ненадейно,
помита чувства, спомени, нахлува
и те взривява". Бомба-самоделка.
Дъгата седемцветна да ти каза,
че в мен преобладава някак черно
и не приличам на кристална ваза
с букетче китни спомени. И нежност.
А огънят, комуто съм подвластна,
попита ли дали със мен е лесно,
дали като разпаля буйни страсти,
не ще погине жалкото безинтересно.
Орела питай, с мене как лети се
и се превземат нови хоризонти,
и океана питай като се разплискам,
дали скали на пясък не изронвам.
Но ти видя във мене само цвете,
което се нуждае от любов и ласка.
Сега цъфтя. Прегръдката ти мека
е най-любимото ми място на земята.
© Таня Донова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Харесах много.
-
Казваха ми, ама нА, пуста дрога
Великолепен стих, либоф моя :*
Разкошна поанта! -
Дааааааааааааа...
Бая плява като коментари... -
Не ти ли казаха,че обичам да те чета,макар не винаги да коментирам?
-
Прекрасно е! Браво!
-
Хубав стих. Поздравления.
-
Така е, любовта както отприщва стихии, така и потушава други.
Обичай, обичай, от любовта винаги остава нещо! - малко брутално, по вандалски перифразирам, по-точно съм видоизменил една мисъл на Бомарше!
Поздрав, Таня! -
Доста "токсично"!
-
Любовта идеализира обекта на любовта. Затова бързо се разочарова и си тръгва.
Тук Лирическата честно се представя, като разкрива същността си. Достойно е! -
Еделвайс!
-
Ех, че хубаво! Дано винаги да те вижда такава!
-
Вечно цвете остани! Уханно и красиво!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
