Не ти ли стига болката в очите ми
и колко още сълзи искаш да видиш в тях,
като камъни се спускат и раздират лицето ми,
а някога икона за тебе бях.
Не ти ли стига, че душата ми е на парчета
и едва ли някога ще я залепя,
а ти искаш с друга да си търсиш късмета
и ставаш глух за моите слова.
Не ти ли стига, че ме срина с земята
и нямам сили да се изправя,
като трън ме хващаш и ми дърпаш косата,
за да не мога никога болката да забравя. ...