Apr 10, 2012, 11:01 AM

Не, ти не си любов! 

  Poetry » Love
849 0 5

Да те нарека любов...

невярно ще да е!

Да те нарека живот?

Не, ти си природно бедствие.

 

Да те нарека безумна обич,

ще е само половин лъжа,

защото си безумен порив,

но не съм тъй сигурна за обичта.

 

Да те кръщавам страст,

е твърде първично,

а аз все пак вярвам в нас

и ми се ще името ти да е по-лирично.

 

Не, ти не си любов -

ти си природен катаклизъм –

дъжд безспирен, студ суров,

мирис на надвисващ фатализъм.

 

Не, ти не си обич безумна,

макар безумието да ти е присъщо,

ти си огънят на разума, дето лумна

между нас и дето всичко преобръща.

 

Страст не искам да е твое име,

има толкова по-акуратни,

моля ти се, разбери ме,

ти си повече от пориви развратни.

 

Всъщност, да –любов не си,

защото тя е пламък, измамно сияен –

блести, изгаря и дими,

а ти си слънчев лъч омаен.

 

Да, отива ти да те наричам бедствие,

защото нищо не е същото след теб,

но ти си ужасът и вечното последствие –

дъждът отлита – ставаш сладък пек.

 

Страст отказвам да те нарека,

защото след първичните дела

винаги до тебе ще се приближа

и в две тела една душа ще разделя...

 

Имената твърде са ненужни,

няма име чувството, което

се бунтува бясно във сърцето,

вместо ритъм животворен -

такта на душите ни задружни.

© Росица Саси Дамянова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??