Прости ми дързостта, че те обикнах.
Прости ми, моля те. Прости!
Безумие било е, че поисках
със теб да имаме мечти...
От обичта ми силна, на талази
си крал човешка топлина,
за да я носиш на онази -
показала ти пътната врата...
Във мене утешаваше скръбта си,
а аз - наивница една -
обляна в сълзи борих съвестта си,
че няма как да ти се раздада... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up