Когато съм лош, аз мириша на сяра.
с кобалтови нокти, в очите ми-жар.
Не виждам живот, сърцето ми страда.
Със слаби ръце е поваления цар,
Когато сме лоши, сърцата ги няма!
Махленски побои в душата кънтят.
Плащаме скъпо за трици и плява.
Плащаме скъпо, да мине денят.
Безсънните нощи разказват ми сага,
за хубави хора, живели преди.
Отровата, дето в юмруци се стяга
не е от тоз свят. Тя просто боли! ...