Не, не трябва да бъдем самотни,
самотата ужасно боли,
и разбива душите сиротни,
и ни носи солени сълзи.
Не, не трябва да тънем в нещастие,
то ни прави тъй слаби, нали,
задушава усмивки прекрасни
и отнема ни всички мечти.
Аз ще бъда със тебе щастлива,
ще се боря да бъдеш и ти,
ще помоля съдбата за милост
над сърцата ни вечно да бди.
Подарявам ти мойте желания,
вярата, любовта и надеждата,
ще лекувам аз твойте страдания,
ще споделяме двама копнежите.
Виж, усмихвам се, грее лицето ми
и събуждам се пак за живот.
Бие бясно от радост сърцето ми,
вечно твоя ще бъда, ЛЮБОВ.
© Люба Георева All rights reserved.
Хубав стих!