Anita765 (Ани Монева)
296 11769
Sep 13, 2018, 1:40 PM

Не тръгвай 

  Poetry » Other
541 7 13

                                    посветено...

 

Небето тегли те, не иска да те пусне.

Животът ти е само шепа пясък.

Все още търси земното си място,

като молитвата в напуканите устни.

 

Не тръгвай! Имаш още отредено време –

дърво да сееш, думи да мъдруваш.

Цената им? Цената им си струва.

Боли. Но не боли ли, няма да е земна.

 

За обич плаща се, за щастието също.

За всеки смях, дължиш сълза и горест.

Безкрайни са небесните простори,

но имаш още покрив и уют на къща.

 

Не тръгвай, щом силата на твоя корен

крепи темелите да не пропаднат.

Без този дом ще ти е много хладно.

Ръка не пускай от любимите си хора.

 

Мираж е промисълът да си горе птица.

Човекът първо учи се да крачи.

Ръцете дръж. Така мини през здрача,

да видиш в утрото най-ярката зорница.

 

© Ани Монева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??