Не тя, измислените плачат...
Една бивша актриса
може да се изгуби
в гардероба си,
да поздрави призраците
на суфльори
и да си сложи картонената
корона.
В часа на субективния безпорядък,
във всичките й роли плуват
парфюмирани лилии.
Тя притваря очи и от тях потича
кехлибар.
Стисва пръсти в юмруци,
по тях се строяват
бели и жълти пръстени
от различни епохи
и с различно благородство.
Котката задължително е черна
и част от декора.
Изискано прашно е.
Само времето доказва
кои крясъци са годни
за пред хората.
В огледалото всичко е песен.
Луната е неуморен прожектор,
особено за допълващите роли,
когато лудостта се приютява
в петата половина
на пиесата
и е тихо.
Много тихо...
Защото няма бивши актриси.
Свързани произведения
Comments
-
Завиждам на въображението ти!
-
Хареса ми.
-
"В огледалото всичко е песен.
Луната е неуморен прожектор,
особено за допълващите роли,
когато лудостта се приютява
в петата половина
на пиесата
и е тихо.
Много тихо...
Защото няма бивши актриси."
Браво Райне!
Поезията ти е многолика и многостранна!
Наслада за сетивата! -
Очи, от които потича кехлибар!...Да, ти имаш очи за такава красота и можеш да го твърдиш!...Браво, Райне!...Поздрави!...
-
Отвориш ли гардероба мирис на минало и спомени като пеперуди излитат.
Поздрав! -
Но с времето маските остаряват...
Само душата е незащитена.
Ролите тъгуват,но млади остават.
А сцена без декори е арена!
Поздравления,Райна! -
Дали играем основни или второстепенни роли, важното е да сме на сцената. И всеки сам прави избора си за своята. Доста размисли предизвика в мен твоята героиня, Райне! Добавих в любими!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Благодаря и на всички прочели!