'' Не тъгувам за теб, че тъгата убива безмълвно... ''
Стефан Александров
Не тъгувам за теб... Кой ли лъжа? Май себе си само...
Не тъгувам в нощта... А защо ли пак мисля за теб?
За очи на дете, за любов, за едно силно рамо,
за душа светлолика и за устни по-сладки от мед.
Не тъгувам... то не е тъга, а всъщност е горест,
с дъх на черна горчилка, с вкус на пепел и прах,
с аромат на жадувана, но извечно обречена орис,
сбрала в себе си тягостна болка, проклятие, страх.
Не тъгувам сега... че тъгата погубва безмълвно...
Тя руши сетивата и сърцето на мъки обрича. ...