Oct 10, 2014, 2:44 PM

Не убивай жената в мен 

  Poetry » Love
802 0 1

Аз съм вълна

от дълбините в океана,

и животът ми е безконечен бяг,

завинаги не мога да остана.

Знам, че си омаен бряг,

с обещания не ме примамвай...,

в скала ще се разбия

и ще се превърна в пяна.

 

Аз съм вятър

от висините в планината,

в душата ми не влизай с взлом,

прости, но няма да остана.

Знам, че си уютен дом,

с хитрости не ме снижавай...,

в стълбите ще се убия

и ще изгубя в рая.

 

Аз съм жена

от старите легенди в древността

и съм с теб да споделя

само миг от вечността.

Знам, че си прекрасен мъж,

с ласките си ти не изкушавай...,

ще си изгубя същността

и ще се превърна в спомен.

 

 

***   ***   ***

© Дора Трифонова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ти си вятър, аз - вълна,
    просто - само съм жена.
    Към стихията ти тичам -
    толкоз лудо те обичам!Поздравявам те с това кратко куплетче, което написах въхновена от твоята творба, която много, много ми допадна! Поздравявам те от сърце за творбата и силната любов
    пресъсъздадена в нея! Хубав ден!
Random works
: ??:??