Не унивай
Не унивай, когато пред тебе чернее земята,
ветрове изсушават последната капчица влага
и превръщат в дрипава циганка цъфтящото лято,
а дъждът все не идва, посърнал го чакаш на прага.
Не унивай, когато те смазва забързан животът,
прерязва мостовете живи и сгърчва душата.
Пак студуваш без обич, без бликнала вярна любов,
ураган разпилява последната твоя мечта.
Но чуваш дори и в съня си обещаваща песен
и виждаш с вълшебство пробудена пролет.
А в края на твоята приказна най-щедра есен,
виж, някой отнякъде за теб сътворил е добро.
© Мариола Томова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, съмишленици добри!
Ето, че дъждът дойде, ще дойдат и другите добрини!
! -
И аз харесах, особено оптимистичния финал!
Поздрав! -
Оше един в групата на харесалите!Поздрав!
-
И на мен ми хареса,Мариола!Поздрави!
-
Хубав стих! Поздрави, Мариола!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
виж, някой отнякъде за теб сътворил е добро."
По стъпките на стореното винаги се връща
обратно като бумеранг доброто...
Браво, Мариола!