Изгубен, невиждащ смисъл
и нямащ посока вярна,
вървиш с тъга орисан
по път с мъгла безкрайна.
Затънал в тази бяла
магия, недей унива,
че има любов заспала,
търси я, недей се срива.
Когато мъглата отмине
и слънце Земята погали,
тъгата сама ще загине,
любов ще царува тогава.
Златко Станоев
© Златко Станоев All rights reserved.