Не успя да побелееш, мамо!
Не успя да побелееш, мамо!
Денем… на облаци те търся във браздите
Нощем взирам се за теб в звездите,
може би луната те е приютила,
или пък в слънчев лъч си се укрила
Чайки грациозни връз вълни игриви,
взирам се във гребените им пенливи,
не са ли туй косите твои разпилени,
на скалист прибой от хватка укротени.
Очи ти търся, мамо, в пеперуда златокрила -
като прашеца нежен беше ласката ти мила!
В пясъка пустинен на Сахара търся стъпки,
в южен вятър сещам твоите прегръдки.
И в очите свои аз се днеска взрях,
и там те тебе мамо аз видях -
в тежък сноп си сплетох твоята коса -
в плетеница бяла днес я носи твойта дъщеря!
Ренета Първанова
© Ренета Първанова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Съжалявам.Разбирам !Сега съм сам.С майка ми не съм Сам!
-
Валентине, тук ме трогна много, рана е този стих за мен. Благодаря ти, че си отишъл толкова назад в страничката ми!
-
Майката.Най-добрия,най-близкия Човек!Поздрави Рени!
-
Стойне, Христов, Мина и Кръстина,благодаря ви!
-
Силно въздействащ, с искрено чувство и много болка, талантливо сътворен оригинален елегичен стих!
Поздрави и от мен! -
Прекрасно посвещение от една любяща дъщеря към майка си!
Поздравления! -
Хареса ми стихотворението! Напомни ми за едно на П. Матев.
Поздрав, Ренета! -
Мила Рени, радвам се, че днес пак се срещаме в коментарите си.
Много ме развълнува с творбата си!Темата за мама винаги докосва сърцата и очите след тях. Много е добра.
Поздравление и лека нощ! -
Благодаря, Василка!
-
Навсякъде е тя -нашата майка, в облаците, във водата и дори в косата споменът живее! Харесах!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
