Като търтеи, които обикалят
орбитата на нощта и нямат дом,
дните ми, между стъкла над мен, припадат,
счупени на две с полуръждив пирон.
Върху тялото ми марширува лудост.
Не се спъвам, без да гледам във захлас.
Небето цяло изваля ми безмълвно,
а по пръстите полепна ми мъгла.
През лицето пък прелитат пеперуди.
Не увяхвам, без да пръсна аромат...
Нямам повече във себе си заблуди.
Само неработещ фотоапарат... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up