Бездушни, самовглъбени вървим,
съвсем без зрение, като сакати.
Подриваш просяка невидим.
Ръката, не видя ръката...
Протегната за залък същен,
за дума някаква човешка,
какво ти взема? Ти не ставаш
със грош един лишено беден.
Не я видя – ръката в нужда,
тя не е просяк, а награда.
Добро да сториш, ще се върне.
Тя милост с шепите раздава...