(Не)винно
Шуми Везувий във старинна кана —
във пурпур лава, оживяла в мрака.
Наздраве! И отпивай без покана —
(помпейска жрица) участта си чакам...
Ще стихне ли умът ти във забрава?
Ще помниш ли след глътка мойто име?
Горчива съм - преглъщай и прощавай,
че в мислите ти давя жарки зими.
И пулсът ти бушува тахикардно
(подобно конски тропот преди старта),
а Божията кръв е авангардна
рисунка по телата... Бодиартът
разлива се по устните лениви —
вкусът ми е на приказка вълшебна.
Така обичам, силно и тръпчиво,
на екс, със шепи... Никога на дребно.
Понякога причастие съм хладно...
(Некръстено море във мен заглъхва.)
Нареченица (звезден лед по пладне),
те благославям жарко вместо влъхва.
Очите ти — потир са в зноя жаден,
а устните — огньове в изнемога...
Вкусът ти ментов е — танин прохладен...
Опитай ме! Целувал ли си огън?
Обичаш старо вино, с дъх на бури,
на дъжд, катран, малини — с послевкус
на кожа, ягоди, ликорис, пури
и... (В декантера се утаява блус.)
Вино съм. И магия за мъжете.
Разпъвам ги, а после ги помилвам,
войни разпалвам, правя ги поети...
Виното е... поезия в бутилка!
© Дениса Деливерска All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Добър прочит, Жани! И като върла последователка на огъня, ще река - "Мислете за мен като за водка!"
-
"Разпъвам ги, а после ги помилвам" вземаш им страха сначале, да е ясно после кой кого, нали
Чета те на глътки, баааавничко, че има опасност да се задавя, ако е на екс :P
Страшна си! -
"Ритам долапа,
отварям шишето!
Едва те издрапах,
стига диети"
И къде е била истината?!
Отново с точен изстрел, Дениса! -
На ценителите, Вальо. Или според теб няма разлика между двете категории? Алкохоликът пие заради самият алкохол и му е все едно дали отсреща му е червено "Salty Hills" или пърцуцата на баба му...
И не всички, Динко, количеството рита по качеството!
Благодаря, someon! Ода може, балада не! -
красиво и доста образно! но си мисля, че ако ги ошашавиш още от първата глътка, едва ли ще им стигне разсъдъкът да те запомнят (ако не избятат от страх). не всички са достатъчно силни.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Разпъвам ги, а после ги помилвам,
войни разпалвам, правя ги поети...
Виното е... поезия в бутилка!
Да, виното е в известен смисъл като поезията! То,виното,колкото повече остарява, става по-хубаво. А пък поезията гледа не само в миналото, настоящето, но и в бъдещето! Поздрав!