НЕ ВСЕКИМУ СЕ ДАВА ОТ НЕБЕТО
... не всекиму се дава от небето
да остарее благо като мен –
във моето шейсет и седмо лето
белее ми се ризката от лен,
и още прав си връзвам панталона –
и вече поизносения кларк,
и, сякаш че ме гони бик в Памплона,
за здраве тичам в стихналия парк,
младоците ме гледат със насмешка,
девойките – с възторг и в унес тих,
и – кротко старче със душа момчешка, ...