Не вярвай, че от теб съм си отишъл,
когато вече няма да ме има.
И прогони далече тази мисъл,
не я допускай в пек и в люта зима!
Ще идвам някога - ветрец напролет,
овошките със дъх помилвал леко,
ще бъда птица от далечен полет,
или цветчè край тихата пътека!
Понякога ще съм в дъждовни капки -
тъгата от лика ти да отмия,
и в миговете като изстрел кратки,
пак, както някога, ще бъдем Ние! ...