Бях готов... но отново
бях предаден, смешно, но боли!?
Наивник ли съм... шут незнаен,
вестител на тъга, боли.
Смисълът, да, същият, той няма думата.
Безликият краде лица... усмивки
криви. О, моля те, ти, Господи, прости.
Луната тази вечер вие и тъжи.
Дулото ми тази вечер няма
звук да извиси... тишина!
Светът потънал е в тъга.
Прощавай, не вярвам вече на лъжи.