Аз не вярвам във сивата вечер,
неприлично съблякла звездите си
и не галя сърдития вятър,
разпилял непокорно луните ми.
Аз не чувам измамните писъци,
на небето, родило светкавици
и не плача с дъжда, който сипе се,
да превърне мечтите в удавници.
Аз обичам да дишам от въздуха,
напоен със вълшебни съзвездия
и със тях да насищам очите си.
Не, не вярвам във сивата вечер.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up