Боли ме! Не вярваш на моите думи
в леглото на съмване. И вечер, и нощем
на моите лични думи не вярваш!
Не! Всъщност ми имаш доверие,
но не и когато ти кажа колко си хубава,
не и когато се врека във очите ти,
когато заровя лице във косите ти
и дишам дълбоко, както дишат на село
децата в поле от цъфнал трендафил.
Боли ме, защото ми вярваш тъй много,
но не и когато ти кажа „Аз твой съм!”,
или „Толкова много обичам те”! ...