Да съм малко квадратче небе -
светло-синьо мънистено късче,
вис небесна за морни криле,
топъл пристан и облачна къща.
Да съм капчица жива вода,
да се лея по устните жадни,
с мокрa диря по тях да снова -
напоително-езерно хладна.
Да съм вятъра луд-полудял,
да те сбирам и пак да разпръсквам,
после кротко във кичурче спрял,
да те милвам със вятърни пръсти. ...