stefitopz (Стефка Георгиева )
264 1009
Mar 30, 2011, 2:23 PM

Не за всеки мъж 

  Poetry » White poetry
1358 0 4

 

 

Да те вдишам и издишам?

Колко пъти?

Да почукам на другите порти?

Колко други?

 

Да те разливам и мисля...

Да заспивам и убивам

всеки следващ спомен

в сънища отронен.

Да те търся из пътя безкраен –

не мога. Да тичам безспирно

в спираловидна вселена,

да рисувам с цветове от дъгата –

за това съм родена.

На мен ми е светло,

хармонично,

свободно...

И въздишам усилно

за всеки следващ изгрев.

 

*         *        *

 

Мен ме наричаха

„Жената Слънце”.

Тук съм, живот за да давам...

Ишил, ишил* – в сияние съм.

И нека бъда трън

в очите на сивите,

безчувствените,

неживеещите.

Нека да ме мразят, че обичам,

че себе си раздавам, без да мисля.

А аз ще раждам радост,

ще раздавам сладост

на всеки, който поиска.

Че виждащи са само слепите,

но слепец ръка не стиска.

 

*         *        *

 

На мен деца са ми мечтите.

Отглеждам ги свободно дишащи,

поя ги с вяра и храня ги с надежда.

Всички облечени в бели одежди,

пускаме гълъби там, над небето.

С лаврови клонки децата окичвам

да са вечно млади,

буйни,

устремени...

Моето семейство

е пропито със надежда

и в нас диша стремежа,

безусловно да обичаме.

По пътя си ще тичаме, така е писано.

 

*         *        *

 

И кажи ми как да оставя

тази хармония?

С теб ли да тръгна?

Всичко се губи само веднъж...

Аз не съм жена за всеки мъж!

 

 

 

Ишил* - турско име, означава светлина

 

 

© Стефка Георгиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??