Dec 21, 2019, 9:23 AM

Не заниквай! 

  Poetry » Love, Phylosophy, Other
402 0 2
Смълчани утрини
погубиха се в изгрева...
от нежности клавишите докоснали...
И онова дърво с оголените
и стърчащи клони,
прегърнато от облачни пейзажи.
Заприличало отдавна на старица... прегърбена, забравена...
от милост се изправи.
Синьото изплува от премеждия,
сля се сивотата...
в далечината огнен лъч надежда,
мълчешком на хоризонта ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Екатерина Глухова All rights reserved.

Random works
: ??:??