Ако някога рано, в зората,
морен странник на прага почука,
не затръшвай пред него вратата.
Не случайно той спрял се е тука.
Преживял и беди, и неволи,
от години вървял е към тебе.
Не за залъче хляб ще помоли -
за душата му лек е потребен!
Ще поиска не нещо голямо,
а в очите за миг да надзърне,
да докосне косите ти само -
и в живота си пак да се върне. ...