Не знаех Аз пътеки да избирам,

да казвам думичката „Не” не знаех.

По една пътека вкъщи се прибирах,

камъчета пътьом дребни си събирах.

Не знаех Аз за злобата в живота,

по късно тя мечтите ми разби.

По нея хвърлях камъчета с охота,

със сълзи гледам чуждите съдби.

Аз плувах в океана на живота,

от бряг на бряг ме хвърляха огромните вълни.

Аз гордо носих, нося си хомота,

моля се да няма повече злини.

Не знаех и не вярвах че в живота,

ще срещна толкова омраза, давах добрини.

Но знам, че всеки тръгнал е към своята голгота.

Пак те моля, Господи! Добрините им върни.

В.Й. 05.12.2015г.