Не знаех, че да имам теб е грях,
че този мъжки свят ще ми завиди,
затуй с годините във мен строях
за теб и Бог – свещени пирамиди.
Затуй сега, по-вкаменен от Сфинкс
и със сърце от замразена лава,
издишам пепел – също огнен принц,
по мислите ми щом с тъга отплаваш.
Затуй сега – като заспал вулкан,
от погледа ти само се събуждам,
за да открия, че не дишам сам,
че с огъня в очите ти се раждам. ...