valantai155 (Валентина Иванова)
123 253
Jul 13, 2012, 1:43 PM

Не знаеш 

  Poetry » Love
503 0 2

Не знаеш колко е тъжно без теб,
денят ми потъна в тишина,
самотно и празно бие сърцето,
прегърна ме отново кървяща самота.

Полепва по тялото, навлиза в кръвта,
очите се взират във нищото,
приличам на тъжна, самотна луна,
очакваща безнадеждно звездите.

Оглушавам от тази тишина,
жарта във мен е изстинала,
напразно търся светлинка една
във тази сиво-черна картина.

И нощите се нижат едва-едва -
отне ми радостта да те сънувам.
Душата загуби своите крила,
мечтата за обичане загуби!

© Валентина Иванова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??