Не знаеше ли, че те чаках, като пролет
набухнала в крилата ми на минали лета.
Не знаеше ли, че си най-високият ми полет
и трепет луд на страдащата ми душа.
Не може да си знаел, скъпи...
Душата ми как страдаше, изгаряща в жарта,
и как във пепелищата изкупваше
да бъдеш ти щастлив във любовта...
Ала не беше, не защото не обичаше,
а теб не те обича мнимата жена.
Сърцето ми макар и да болеше,
за теб измолваше щастливата съдба. ...