Когато твоят поглед падне върху мен, изгарям.
Когато ме докснеш, изтръпвам, а когато проговориш - онемявам.
Всичко в мен трепти от красивите ти очи, в които се загубвам.
Не искам да умра, без да преживея онази изпепеляваща любов с теб, а всеки път умирам, когато усетя, че не си до мен. Ти и твоята завладяваща с поглед душа...
Не искам да илюзирам, защото те няма, защото страдам, но мога ли да си представя живота без красивите илюзии, които ме подхранват...
Не е ли по-добре една красива лъжа, вместо една горчива истина?
НЕ ЗНАМ...
Знам само, че не мога да ти устоя, особено когато се доближа до теб.
ТИ МОЖЕ БИ СИ ПРОСТРАНСТВОТО, В КОЕТО ЩЕ СЕ ЗАГУБЯ.
ТИ МОЖЕ БИ СИ БЕЗДНАТА, В КОЯТО ЩЕ СЕ ОТКРИЯ.
ТИ СИ ЛЮБОВТА И ТОВА Е ДОСТАТЪЧНО, ЗА ДА ТЕ ИЗЖИВЕЯ.
САМО СЪДБАТА ще реши това, а до тогава ще запазя красивия ти образ в самотното ми сърце, за да не спре да тупти без теб, сега...