Спомените все повече започнаха да избледняват,
но сърцето още кърви.
Далече са мечтите за нашите дни...
Не зная дали за мен още те боли,
уважение не остана дори.
Не искаш да знаеш как минава моят ден...
не желаеш да разбереш, че без теб моят свят е студен.
Няма тръпка, ни най-малка искра дори
в една изживяна секунда... откакто остави ме сама.
Грешно ли беше, че изградих цял свят с мечти.
Лъжа ли беше, че обичал си ме ти.
Някога сърцето ми дали ще позволи, да напуснеш от него ти. ...