П О С В Е Т Е Н О
Аз не знам кога съм се влюбила.
Нито как се е случило,
Само знам, че искам да бъдеш
До мене в радостите и несполуките.
Аз не знам, кога ли очите ни ще се срещнат отново.
Нито знам за колко време.
Само знам, че любовта ти е огън,
И е въздух за мене.
Аз не зная дали под дъжда,
Или под горещи слънчеви лъчи.
Нито знам, къде, и кога?
Пак ще се срещнем двамата с тебе.
Но помни – това между нас,
Е стихия и вяра,
На две търсещи се души,
Може би малко позакъснели.
Ти си вярата ми за по-светло бъдеще.
И неканен в съня ми надничаш.
Аз не зная, защо без тебе не мога да бъда?
Нито зная защо така те обичам?
Автор: Полина Велчова
© Полина Велчова All rights reserved.