Понякога се чувствам празна
и на хората омразна.
Понякога да се усмихна искам,
но ето... нещо ме потиска.
И все така не се разбирам.
И дори да мисля спирам.
Какво ли искам и желая?
Предпочитам да нехая.
Усмихвам се изкуствено.
Проблясват сините очи.
Отмятам русата коса.
И литват пак безброй мечти. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up