nicol0702 (Ваня Николова)
6 22
Nov 13, 2007, 10:43 AM

Небе 

  Poetry » Other
1191 0 9
Всеки път, щом погледна нагоре,
виждам хиляди звезди разпилени
и протягам ръце да ги докосна,
но те тъй далече са от мене.
Всеки път, щом вдигна поглед към небето
и очите ми срещнат деня,
нежна радост изпълва сърцето ми,
стопляйки измъчената ми душа.
Ден след ден то говори със мене
и ми напомня отминалите дни,
от плещите тревогите отнема,
възвишава и не петни.
Ден след ден аз говоря с безкрайната синева
и чрез нея опознавам света,
далеч от всички и от мъчителната самота.
Ех, небе - безкрайно синьо и просторно,
ти ми носиш безкрайни сини мечти,
твоята сила е тъй чудотворна,
дъх на сладост безкрайна си ти.

© Ваня Николова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??