Небе
Ти поиска небе... а небето какво е -
волна шир и крила с неестествен размах,
а сега ме приканваш да бъда спокоен
и да пия от твоя откъслечен смях...
да редя всеки ден ветровете попътни,
по които ще стигнеш презрелия юг,
пък макар и край гларуси с погледи мътни
да сънуваш врабчета с души от памук...
Но защо да ти вярвам изобщо... И пак ли
да задънвам сърцето си с нежност и мрак
и да помня очите ти - истински факли - ...