Oct 22, 2010, 7:31 AM

Небе 

  Poetry » Landscape
584 0 2
Тъмата се разкъса с грохот
и колесниците на огнените мълнии
раздраха пустотата черна
на предрешеното от скръб Небе.
Сълзите Му потекоха във мрака -
реки от мъка, рукнали навсякъде,
измивайки тъгата Му свещена
по падналата в плен кристална чистота.
Луната скри се в було траурно,
не смеейки в очи да Го погледне,
изтръпнала от тази силна горест
на искрената, тежка изповед… ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Филипов All rights reserved.

Random works
: ??:??