Едно парче небе и две звезди ми дай назаем.
Не са ми нужни шатри и хиляда дълги нощи.
Светът ти, опустял керван, е чужд, недосегаем.
Но нека ти разкажа нещо. Знам, ще искаш още.
Аз приказки за кръв и злато и за мъст не зная.
Но в мен тупти една любов, по-смела от съдбата.
Пусни я да осъмне в тебе, без да знаеш края.
А после, ако още можеш, ми вземи главата.
Че твоят гняв-палач затри безброй мечти девичи.
А времето пустинно стари рани не лекува.
Аз нося шепа вяра. Тя през пръсти не изтича.
Онази болка в теб ще измълчи и избудува. ...