niko_niko (Нико Ников)
198 331
Nov 27, 2008, 2:41 PM

Небесата на поета 

  Poetry
477 0 2

Поетът вярваше във свойта сила нова,
препречваше и галеше съдбите слаби.
Усещаше промяната нелека
и търсеше покой в сърцето меко.

Поетът мяташе стрели по-слабо,
предвкусвайки преддверията млади,
където пролетта почиваше си вечна
в съзнания и мисли нечовечни.

Поетът носеше посланията сиви,
умираше и лягаше в легла красиви.
Потъваше в покоя на морета леки
и падаше унил в постели меки.

По пътища безкрайни той вървеше,
погален от децата на безкрайна тежест.
Пораждаше поредните красиви думи
без да помоли за безкрайна глума.

Вървеше и не спря докле не падна
във меката прегръдка на пространства живи,
докле не кресна грозно през вратата
на новите, прекрасните мотиви.

© Нико Ников All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??