Небесен събеседник

Nov 27, 2008, 8:31 AM

Poetry » Love

423 0 9

В ложата ти небесна
се самопоканих.
С облак млад и звезден
се самонаказах.
Изворно илюзорно пиех
сънно накичена...
О, владелец на Нищото,
скрий ми сълзите,
там, в морето скришом
в бисери превърни ги!
Както Луна през пролет
е с блянове смутена
и скрива своя почерк,
и същите пръсти...
...Там...в безкрая, където
те само раняват...
Знам, много близка си ми,
обич, прокудена...
Ти, владелецо, нея попитай,
не е ли по-досегаема,
от надеждата?
А може би пролетен сън,
била е...
А може би време за раздяла,
дошло е...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

2008-11-30T22:18:27+02:00

Поздрав и за този стих,миличка!
Прегръщам те!
viliana_popova (something else)

2008-11-27T17:09:25+02:00

Радвам се, че се поспрях тук...прочетох те... и те харесах...!!!!!

ПОЗДРАВ!
Ивана59 (Иванка Гичева)

2008-11-27T16:58:11+02:00

Много ми хареса!
Поздрав, Мариола!
Melany71 (Светла)

2008-11-27T13:03:32+02:00

Много хубав стих!
perfectstranger (Димитър Станчев)

2008-11-27T12:30:38+02:00

И сълзи има,и надежди,и раздели,но и срещи!!!
madlen_kozhuharova (Мадлен)

2008-11-27T11:01:30+02:00

"...Там...в безкрая, където..." Целувки за стиха! Нежен, галещ...
wind2008 (Владимир)

2008-11-27T10:58:56+02:00

Сълзите в бисер са превърнати, а бисерите в...стихове! Поздрави!
smile1 (Валка)

2008-11-27T10:39:39+02:00

Красиво!Като твореца!
shkaf4eto (Валентин Добрев)

2008-11-27T08:50:41+02:00

Ех Мариолке...
Стихът, както всичките ти други е чудесен, но малко ме натъжи.
Поздрави и целувки!